Нехармонично
раздвижиха се ставите на времето
покълна диафония
и обещанията за дъжд катастрофираха
в огромни буци ледено мълчание
но и в синхрон
с мажорно безразличие
усетен в превода
от епизод почти чуждоезичен
загнива вярата
и всичките надежди на земята
са облачни петна
недозастинали
безшумни катапулти със сърца
калявани с неверие
откърмени със дози предпазливост
отвън
а бронята извътре как ли се гради
--------------
------------
-------------
остава мирис на спокойствие
след всяка буря
пространството светлее неизменно
и пак цъфти очакване
дори витае нежност над дърветата
тишината се пропуква
във вълшебен резонанс
от светлосини многоточия
и обичта трепти минорно
в обятията тихи
на вселената
© Геновева Христова All rights reserved.
