Превърнах се в неистово желание.
По детски - мъж, нетърпелив.
Огънах времето и разстоянията,
за миг поне да съм щастлив...
Но ти не се побираш в мигове.
Не ми достигаш. Искам повече.
Не бих заключил те във стихове, 
защото в тях прелива мъчна обич. 
Не знам къде ще бъдеш само моя. 
Строя си дом от пясъчни часовници. 
В живота? В смъртния покой ли? 
Законен, или ням любовник съм? 
Наистина не мога да търпя. 
Че как държат копнеж и вричане? 
Сбъдни ми се завинаги! Сега! 
И аз по толкова ще те обичам... 

Стихопат. 
Danny Diester