Превърнах се в неистово желание.
По детски - мъж, нетърпелив.
Огънах времето и разстоянията,
за миг поне да съм щастлив...
Но ти не се побираш в мигове.
Не ми достигаш. Искам повече.
Не бих заключил те във стихове,
защото в тях прелива мъчна обич.
Не знам къде ще бъдеш само моя.
Строя си дом от пясъчни часовници.
В живота? В смъртния покой ли?
Законен, или ням любовник съм? ...