Неистово
Превърнах се в неистово желание.
По детски - мъж, нетърпелив.
Огънах времето и разстоянията,
за миг поне да съм щастлив...
Но ти не се побираш в мигове.
Не ми достигаш. Искам повече.
Не бих заключил те във стихове,
защото в тях прелива мъчна обич.
Не знам къде ще бъдеш само моя.
Строя си дом от пясъчни часовници.
В живота? В смъртния покой ли?
Законен, или ням любовник съм?
Наистина не мога да търпя.
Че как държат копнеж и вричане?
Сбъдни ми се завинаги! Сега!
И аз по толкова ще те обичам...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
