Jan 9, 2012, 7:26 PM

Неизбежно 

  Poetry » White poetry
1856 0 21

 

Няма ме в тебе.
Във светлото сгуших се. Търсих се в него.
Надежда намерих. Открих се във истина.
Откъснах си цвете – последно към нищото. 

 

Заслушах се в песен.
Най-нежната песен във мен прозвуча.
Не исках да чувам, да виждам отровата,
че пееха песни – фалшиви лица. 

 

И после потръпнах…
И бе неизбежно: отворих очите си бавно.
Към теб променена, към себе си даже.
Не беше любов – не болеше...

 

 

© Силвия Йорданова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Случва се!
  • Колко съкровено! Думите ти са като малки шамандурки на повърхността на морето - за да видим онова, което е скрито надълбоко. Благодаря ти за усещането!

    "Към теб променена, към себе си даже."

  • "Не беше любов – не болеше..."
    За този ред си мисля, че е безсмъртен.
  • Не исках да чувам, да виждам отровата,
    че пееха песни – фалшиви лица.


    много добър стих, Силве!!!
    поздравления!
  • Не беше любов -не болеше!Поздрав!
  • Хареса ми изключително. Звучи много лирично! Поздравления!
  • Стихнало, омиротворено... Тлее болката, прегаря, рони се...
    Крехко е усещането, Силве. Поливай го, обгрижвай го... бди!
  • Финалът е...!!!
  • Хареса ми! Но, не знам защо, долавям болка...
    Поздрав!
  • Харесах стиха ти. Поздрав
  • Много хубав финал,поздрав
  • В Нищото знаеш ли колко неща има? Там е смисълът на Сътворението, а ти отиваш с цвете и надежда към него... да сътвориш Себе си - да се откриеш... единствен лакмус е сърцето за Любов...
    Особено ми въздейства Този ти изказ - допада ми като мисъл и чувство...
  • Поздрави и от мен, Силви!
    Болящ стих! Докосващ!
  • Силви,имаш сетива за най-красивото в живота!Прекрасен стих!Поздрав!
  • "Надежда намерих. Открих се във истина"
    Харесах Силви!
  • Хареса ми! Докосващ финал! С поздрави, Силви!
  • по-различна си, Силвия...
    но отново прекрасен стих, грабна душата ми...
    поздравявам те, най-сърдечно..
  • Мъдро е! И много, много красиво!
  • Пътят към нас самите понякога е най-дълъг, Силвиче. Да се преоткрием чрез другите, чрез изкуството. Благословена да си!
  • В нов стил и ново звучене.
    Тъжно е да осъзнаеш, че не е било любов...
    Но това пък означава, че любовта предстои!
  • Тъжно Силви, но щом си открила надеждата е достатъчно да продължиш напред. Промените настъпват във всички ни... Прегръщам те♥♥♥
Random works
: ??:??