Jan 9, 2012, 7:26 PM

Неизбежно

Poetry » Blank verse

2.2K 0 21

Няма ме в тебе.
Във светлото сгуших се. Търсих се в него.
Надежда намерих. Открих се във истина.
Откъснах си цвете – последно към нищото.

Заслушах се в песен.
Най-нежната песен във мен прозвуча.
Не исках да чувам, да виждам отровата,
че пееха песни – фалшиви лица.

И после потръпнах…
И бе неизбежно: отворих очите си бавно.
Към теб променена, към себе си даже.
Не беше любов – не болеше...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aborigen (Борко Бърборко)

Случва се!

2012-02-01T09:47:41+02:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Колко съкровено! Думите ти са като малки шамандурки на повърхността на морето - за да видим онова, което е скрито надълбоко. Благодаря ти за усещането!

"Към теб променена, към себе си даже."

2012-01-24T17:10:21+02:00
Ангар (Ангел Чортов)

"Не беше любов – не болеше..."
За този ред си мисля, че е безсмъртен.

2012-01-18T21:00:42+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

Не исках да чувам, да виждам отровата,
че пееха песни – фалшиви лица.

много добър стих, Силве!!!
поздравления!

2012-01-16T10:43:12+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Не беше любов -не болеше!Поздрав!

2012-01-15T14:51:07+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0