Jan 9, 2012, 7:26 PM

Неизбежно

Poetry » Blank verse

2.2K 0 21

Няма ме в тебе.
Във светлото сгуших се. Търсих се в него.
Надежда намерих. Открих се във истина.
Откъснах си цвете – последно към нищото.

Заслушах се в песен.
Най-нежната песен във мен прозвуча.
Не исках да чувам, да виждам отровата,
че пееха песни – фалшиви лица.

И после потръпнах…
И бе неизбежно: отворих очите си бавно.
Към теб променена, към себе си даже.
Не беше любов – не болеше...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aborigen (Борко Бърборко)

Случва се!

2012-02-01T09:47:41+02:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Колко съкровено! Думите ти са като малки шамандурки на повърхността на морето - за да видим онова, което е скрито надълбоко. Благодаря ти за усещането!

"Към теб променена, към себе си даже."

2012-01-24T17:10:21+02:00
Ангар (Ангел Чортов)

"Не беше любов – не болеше..."
За този ред си мисля, че е безсмъртен.

2012-01-18T21:00:42+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

Не исках да чувам, да виждам отровата,
че пееха песни – фалшиви лица.

много добър стих, Силве!!!
поздравления!

2012-01-16T10:43:12+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Не беше любов -не болеше!Поздрав!

2012-01-15T14:51:07+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0