Jan 9, 2012, 7:26 PM

Неизбежно

Poetry » Blank verse

2.2K 0 21

Няма ме в тебе.
Във светлото сгуших се. Търсих се в него.
Надежда намерих. Открих се във истина.
Откъснах си цвете – последно към нищото.

Заслушах се в песен.
Най-нежната песен във мен прозвуча.
Не исках да чувам, да виждам отровата,
че пееха песни – фалшиви лица.

И после потръпнах…
И бе неизбежно: отворих очите си бавно.
Към теб променена, към себе си даже.
Не беше любов – не болеше...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aborigen (Борко Бърборко)

Случва се!

2012-02-01T09:47:41+02:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Колко съкровено! Думите ти са като малки шамандурки на повърхността на морето - за да видим онова, което е скрито надълбоко. Благодаря ти за усещането!

"Към теб променена, към себе си даже."

2012-01-24T17:10:21+02:00
Ангар (Ангел Чортов)

"Не беше любов – не болеше..."
За този ред си мисля, че е безсмъртен.

2012-01-18T21:00:42+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

Не исках да чувам, да виждам отровата,
че пееха песни – фалшиви лица.

много добър стих, Силве!!!
поздравления!

2012-01-16T10:43:12+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Не беше любов -не болеше!Поздрав!

2012-01-15T14:51:07+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0