slava82 (Славка Любенова)
207 2
Oct 20, 2011, 4:39 PM

Неизказана обич 

  Poetry » Other
496 0 4

 

Тревясал е дворът, мазилка се рони

от къщата -

сякаш от мъка сломена.

Висят на стената самотни икони,

по пода е плъзнала плесен зелена.

 

И няма ги стари, грижовни стопани

пак щерка да срещнат

и с радост прегърнат.

Ах, някакво чудо да може да стане,

да могат за малко поне да се върнат.

 

Да им прошепна най-нежните думи,

които така не успях

да им кажа...

Към гробище водят ме старите друми,

там обич неказана в плач да изкажа.

 

 

© Славка Любенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??