Неизказани думи крият се
и бягат от устните неми,
от струните на разбито сърце
звуците защо отне ми?
Да беше живо, щеше да запее!!
И до една да ги изобличи...
в този свят и всичко що чернее,
лъч надежда щеше да личи...
И срам ли нямаш?! Чест, вина?
След убийството на старата китара...
И дума ли нямаш - подбрана, една?
За да изкупиш тежката болка и измама...