Dec 15, 2015, 9:00 AM

Неизпратените писма до дядо Коледа 

  Poetry » Other
634 2 8

Неизпратените писма до дядо Коледа

 

Години вече как не бях се връщал,

и Майка си „замина”... За това

порутена е старата ни къща

и дворът е обрасъл със трева.

 

На прага спряло гущерче, което

учудено ме гледа с интерес

и шмугва се във стаята, където

със друго, (само те) живеят днес...

 

Вратата е отворена и зее

зловещо, като труп очакващ гроб...

... И Вятърът във къщата живее

със спомени от старият Живот...

 

Минавайки през паяжинна мрежа

опитах се през Времето назад

да тръгна, но оказах се невежа-

отдавна бе погребан Оня свят!..

 

Покрита с прах, от стенната икона

ме гледа Девата със майчина тъга,

защото тя, противно на канона,

не вярва във живот и след смъртта...

 

Безжизнено е малкото кандило

(от Божи Гроб донесено бе чак!)

и сгърчен, прегорял му е фитила,

и пак да пламне- също няма как!...

 

... Но както ровех в стари чекмеджета

намерих: с връв пристегнати писма,

погледнах бързо Мама от портрета

и стори ме се, че намигна тя...

 

Полека ги развързах и издухах

годините в натрупаният прах,

и сълзи във очите ми нахлуха,

че тъжната им Тайна проумях:

 

в писмата бяха моите желания

към Дядо Коледа от детските ми дни-

там всички неизпратени послания

събирала бе Майка ми преди...

 

Отпуснах се направо на земята,

понеже не видях наблизо стол

и бавно се зачетох във писмата

обвити във наивен ореол...

 

... И тъй успях, за малко, да се върна

на Детството във приказният Свят!..

 

... Едно щурче невидимо, заскърца-

навярно скрито в старият долап...

 

Коста Качев

© Коста Качев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??