Неизпратените писма до дядо Коледа
Неизпратените писма до дядо Коледа
Години вече как не бях се връщал,
и Майка си „замина”... За това
порутена е старата ни къща
и дворът е обрасъл със трева.
На прага спряло гущерче, което
учудено ме гледа с интерес
и шмугва се във стаята, където
със друго, (само те) живеят днес...
Вратата е отворена и зее
зловещо, като труп очакващ гроб...
... И Вятърът във къщата живее
със спомени от старият Живот...
Минавайки през паяжинна мрежа
опитах се през Времето назад
да тръгна, но оказах се невежа-
отдавна бе погребан Оня свят!..
Покрита с прах, от стенната икона
ме гледа Девата със майчина тъга,
защото тя, противно на канона,
не вярва във живот и след смъртта...
Безжизнено е малкото кандило
(от Божи Гроб донесено бе чак!)
и сгърчен, прегорял му е фитила,
и пак да пламне- също няма как!...
... Но както ровех в стари чекмеджета
намерих: с връв пристегнати писма,
погледнах бързо Мама от портрета
и стори ме се, че намигна тя...
Полека ги развързах и издухах
годините в натрупаният прах,
и сълзи във очите ми нахлуха,
че тъжната им Тайна проумях:
в писмата бяха моите желания
към Дядо Коледа от детските ми дни-
там всички неизпратени послания
събирала бе Майка ми преди...
Отпуснах се направо на земята,
понеже не видях наблизо стол
и бавно се зачетох във писмата
обвити във наивен ореол...
... И тъй успях, за малко, да се върна
на Детството във приказният Свят!..
... Едно щурче невидимо, заскърца-
навярно скрито в старият долап...
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
