Mar 25, 2015, 11:10 PM

Неизвестно

  Poetry » Other
900 0 0

Неизвестността ме плаши.
Искам да знам всичко.
За теб. За мен.
За атмосферното налягане.
Искам да остана притисната в теб.
Чувствайки движението
на гръдния ти кош.
Искам обаче и друго.
Искам някой да се заслуша
в моето дихание.
Да докосва косите ми,
с различна от твоята нехайност.
Но неизвестността мe плаши.
Ти си сигурен.
Нали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Xpl All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...