Безлюбовно родени, изоставени рано,
те са свише калени за житейските рани.
И търкалят безцелно – между има и няма,
своя кръст на безделник, свойта болка голяма.
И по право са криви, и са криви нагледно,
статистически живи, социално – зловредни.
Нямат нищо, което да е важно и ценно
и очите им светят, ала светят студено.
Нежелани издънки на дървета без корен,
те са крехките брънки на държавната орис.
Те са грозната язва на човешкото племе
и, каквото не казват, ще изригне след време. ...