Sep 13, 2008, 10:59 PM

Нежен звън

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Нощта спокойно притаила е дъх
и уличните лампи вън не светят,
усеща се лек, хладен звън
на нежни думи, изречени от нечии устни.

Небето обсипано е от безброй звезди,
а погледът все към тях дебне,
долавя се нежно, мило чувство,
докоснато от нечие сърце.

Скрила е нощта много загадки
и тежка е нощната тъмнина,
в каква романтика се е потопил града,
в каква романтика плува нечия душа.

И още е спокойно, тъмно,
звездите светят още по-силно,
и още усеща се лекият, хладен звън
на нежните думи, от нечиите устни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони Начева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...