Нежната снежинка
Малка къщичка в полето
на сред преспи сняг,
покрай нея тичаше момчето
гонеше снежинки пак.
Гледаше нагоре към небето,
удивен от тяхната красота.
В миг зачуди се момчето:
"- Как ли да я заловя ?"
Изскрящо бялата снежинка
от най-красивият кристал,
обвита с лед, но толкоз нежна
невинно падаше сама.
Незнаеше за своя кратък,
измерен в миг живот.
Но свободен, чист и волен,
докато не срещне допир нов.
Момчето дланите протегна
готов да я плени, че е така
красива, нежна, крехка.
Но докоснах ли я – взе да се топи.
Вече нямаше и помен от блещукащият лед,
от мрежата на ангел нежен,
бе останала само ледена вода.
Разочаровано детето,
че не докосна нежността.
Не успяваш да плениш,
туй, което трябва да е на Свобода!
© princess of the darkness All rights reserved.
