Постой още миг със мен,

преди отново да се изгубим.

После потърси ме, вдъхновен

от мойта настойчивост.

Ефирни капчици ще ни изчистят от мислите странични.

Достатъчно е да увиснем

спокойни и меланхолични.

Където писъците се събират

и тъмното ни става тясно,

където никой не разбира,

че нищо не е тъй прекрасно,

все ще ме намериш някак си.

И забравилите пръсти ще ликуват.

Понякога се питам ти ли си,

когато други ме целуват.

Наистина не виждам през очилата

на моето мъчително отчаяние.

Прости ми...

но колко да те чакам.

Когато закъснееш с оправдание,

едва ли ще си спомняме.