Нека
И нека да не бъдем ние вечни
в изстиващия миг на вечността.
И нека да не сме така далечни,
тъй-както е далечна верността.
И нека да сме сенки сред безмълвие.
И нека бъдем падащи звезди в небето.
Но нека в нашата съдба - безсъние
не ни разстрелват с хладни пистолети.
И нека всичко се запазва в мигове,
когато се превърнем в мрак и тишина.
И нека вярваме, че можем да живеем
в една измислена от нас съдба...
Защото самотата пак ще ни накаже,
щом досега не е посмяла да ни смаже!
© Елена Костадинова All rights reserved.
