Нека да вали 2 (посветено на съпругата ми - девет години по-късно)
Нека да вали 2
(посветено на съпругата ми - девет години по-късно)
Плуваш във мекия дъжд,
нескрила женския глад,
зряла, раздиплена ръж,
задъхана, търсеща хлад!
Набъбнала, ах, натежала,
изпаряваща мойте сълзи,
обладаваща, кожата бяла
по мъжките струни пълзи!
Няма ги твоите дрехи,
свлечени в струите мои,
ниви са старите стрехи
и градини всички усои!
Свири кипящото мляко,
ни кал, ни суша остава,
сластно шепне каймакът
и моята сила възстава!
Мачкана, твоята гръд
бушува, палеща взрив,
лашкан от вихъра прът,
ме блъска, блъска - до срив!
Потни са всичките пори
и бавно изгубвам се долу,
далеч от дневни умори,
"нагоре" се смесва с "надолу"!
Да, аз съм бурният дъжд,
от който ти спира дъха
и аз съм любимият мъж,
любящ те и пълен с Духа!
30. 12. 2007 г.
Прага
За да бъде ясна символиката, пускам и първа част:))))
Нека да вали!
Ще се излея над теб като дъжд
и ще потръпнеш от моята хлад,
и кръвта ще заври отведнъж
и ще заситя женския глад!
Ще те обливам и ти натежала,
ще танцуваш под мен със сълзи
и ще се стичам по кожата бяла,
както език по устни пълзи!
И ще захвърлиш своите дрехи,
за да тръпнеш под струите мои
и ще забравиш всичките стрехи
дето била си и всички усои...
И всичката суша аз ще направя,
на кал и ти ще течеш като мляко
под моята сила и не ще те оставя,
докато не кипнеш - пак като мляко!
И ще се стичам по твоята гръд,
настръхнала, пълна със взрив,
ще те огъвам - както вихрите прът,
в див танц, ще те... до срив!
И ще прониквам във всичките пори
и бавно ще слизам надолу, надолу,
по корема тръпнещ и ще бърборя,
в пъпа и надолу... надолу...
Ще се изливам над теб като дъжд,
докато ти спре от капки дъха
и ти ще узнаеш какво значи мъж,
любящ те и изпълнен с Духа!
04. 09. 1998 г.
село Юлиево
(посветено на съпругата ми - девет години по-късно)
Плуваш във мекия дъжд,
нескрила женския глад,
зряла, раздиплена ръж,
задъхана, търсеща хлад!
Набъбнала, ах, натежала,
изпаряваща мойте сълзи,
обладаваща, кожата бяла
по мъжките струни пълзи!
Няма ги твоите дрехи,
свлечени в струите мои,
ниви са старите стрехи
и градини всички усои!
Свири кипящото мляко,
ни кал, ни суша остава,
сластно шепне каймакът
и моята сила възстава!
Мачкана, твоята гръд
бушува, палеща взрив,
лашкан от вихъра прът,
ме блъска, блъска - до срив!
Потни са всичките пори
и бавно изгубвам се долу,
далеч от дневни умори,
"нагоре" се смесва с "надолу"!
Да, аз съм бурният дъжд,
от който ти спира дъха
и аз съм любимият мъж,
любящ те и пълен с Духа!
30. 12. 2007 г.
Прага
За да бъде ясна символиката, пускам и първа част:))))
Нека да вали!
Ще се излея над теб като дъжд
и ще потръпнеш от моята хлад,
и кръвта ще заври отведнъж
и ще заситя женския глад!
Ще те обливам и ти натежала,
ще танцуваш под мен със сълзи
и ще се стичам по кожата бяла,
както език по устни пълзи!
И ще захвърлиш своите дрехи,
за да тръпнеш под струите мои
и ще забравиш всичките стрехи
дето била си и всички усои...
И всичката суша аз ще направя,
на кал и ти ще течеш като мляко
под моята сила и не ще те оставя,
докато не кипнеш - пак като мляко!
И ще се стичам по твоята гръд,
настръхнала, пълна със взрив,
ще те огъвам - както вихрите прът,
в див танц, ще те... до срив!
И ще прониквам във всичките пори
и бавно ще слизам надолу, надолу,
по корема тръпнещ и ще бърборя,
в пъпа и надолу... надолу...
Ще се изливам над теб като дъжд,
докато ти спре от капки дъха
и ти ще узнаеш какво значи мъж,
любящ те и изпълнен с Духа!
04. 09. 1998 г.
село Юлиево
© Станимир Тахов All rights reserved.
