НЕКА НИ ОБВЪРЗВА
Обичал ли съм досега? Не зная.
Безумие ли чувствата родиха?
Измислен свят ли е - се питам - Рая?
Чертите ти напълно го изтриха.
А буря е в душата ми и там
море от чувства страшно се вълнува.
Това е любовта и - знам -
едва ли по-красива съществува.
Нека свети, нека да се сбъдва,
единствена и трайна да е тя,
любовта, която ни обвързва.
25. 04. 2007 г.
Добрич
© Румен Ченков All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
