MayaKoleva (Майчето) MayaKoleva (Майчето)
6 62
Mar 6, 2022, 6:08 PM

Нека простим!

  Poetry
764 1 3

Нека простим!

Нека от гняв, омраза се освободим!

 

Нека простим!

Нека на чисто, напред продължим!

 

Нека простим!

На себе си, на хората, без да виним!

 

Нека простим!

Да бъдем човечни, да се подкрепим!

 

Нека простим!

И прошка с любов, усмивка дарим!

 

 

 

 

За прошката:

 

Не можем да простим на другите, ако първо не сме простили на себе си...

 

Грешките всъщност са опит. Ние се учим. Важното е да можем да си простим и преди да виним другите, да погледнем себе си. И когато осъзнаем, осмислим и приемем, идва място за прошката, любовта.

 

Това е най-висшето. Да се научим да приемаме всичко като част от пътя, да мислим, да се поставяме на мястото на другия, да го разбираме, преди осъждаме. Да прощаваме.

 

Прошката ни освобождава, прави ни хора!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Майчето All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • MayaKoleva (Майчето)
    MayaKoleva (Майчето)
    Много благодаря!
  • РосиДимова (Росица Димова)
    РосиДимова (Росица Димова)
    Само добротата умее да прощава. Продължавай да пишеш!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Талантливке - няма нужда от прозаичната част, казала си го в стиха. Може и за това някой да ти е сложил по-ниска оценка.
    И с времето животът ще те научи да постъпваш така, че да не те гризе съвестта и търсиш прошка. И че има и непростими неща.
    Дерзай!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0