May 31, 2013, 8:06 AM

Нека съм жива!!!

  Poetry
633 1 0

                Нека съм жива!!!

 

Аз те целунах... ти се усмихваше.

Аз те прегърнах... тъй се притиснахме.

С пръсти рисувах ореол по телата ни...

Ти ме докосваше нежно. И някак си

 

в миг се изгубихме в тази магия.

Омайващо шепнеше в ухото ми:"Div-na"...

Аз те поглъщах с поглед и тръпка,

копнееща в твоята силна прегръдка.

 

Без дъх, от която замирах и чаках

да влеем сластта си в свят необятен.

И взрив от флуидите на атоми гръмнали

до болка да стенат телата разкъсани.

 

Невидими истини. Погалени нежности...

Любов ли е, мираж или път в безконечност?!

Каквото и ще да е, нека съм жива,

щом прави ме искана, истинска...

                        и безумно щастлива!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....