Нека вали

Като едри капки от капчука
думи тежки стрелят се по мен.
Времето не издържа - заваля
и страхът ми сви се притаен.

Сърцето ти е с друг, нали?
Не си моето момиче - личи.
Бавно думите се нижат,
даже вятърът студен мълчи.

Ръцете и на двама са потни.
Спомените наши вече бягат.
С мен са мигове прекрасни.
Преструвки не ни прилягат.

Боже... колко много ме боли!
Но искра в очите не  искри.
Аз не искам да те губя.
Уви... сърце на две не се дели.

Обичам те, но ти си там.
Безмълвно преглъщам сълзи.
Дъждът по мъжки се притече,
плисна и сълза предател изми.

Срути се кулата любовна.
Слаба основа. Как ме боли.
Върви! Обичам те! Щастлива бъди!
Ще стоя под дъжда - нека вали!