Нелепа смърт
Отиде си внезапно,
без сбогом дори!
Нелепа катастрофа
затвори твоите очи.
Нелепа бе смъртта, която
млад живот отне.
И накара ме да плача,
неутешимо, сякаш съм дете.
Да спра не мога и не искам,
сълзите тръгват сами.
Болката не мога да подтискам.
А колко много ме боли!
Болката сърцето ми изгаря,
дори реките от сълзи,
огънят на мъката не ще удавят,
които в душата ми гори.
Непрестанно в онзи ден се връщам,
мислено проклинам онзи час.
Когато дълго те прегръщах,
нима усещах какво ще стане аз?
Непрестанно в мислите жестоко,
нахлува неканеният спомен.
В него аз се лутам без посока,
губя се и се намирам.
Как да спра? Защо да спра да плача?
Отне те безпощадната съдба!
Днес сама по улиците крача,
без теб сама, сама съм на света...
© Сладурркатта All rights reserved.
