Mar 29, 2009, 3:38 PM

Неми силуети 

  Poetry » Other
678 0 17


Нощ замъка обгръща,
изпод облаци
луната е провесила коси,
призрачните сенки на бръшляна
пълзят по каменни стени...

В прозорец
студена светлина проблясва -
един към друг
плуват неми силуети два,
копнели някога да се прегърнат,
възпирани
от предразсъдъци и суета.

Всяка вечер
луната е свидетел
как се мъчат
да се слеят във един.
Но вятър не може
с вятъра да се прегърне,
както от студена пепел
огън да се разгори.

Сова
тишината наруши…

 

 

 

Провокирано от:  http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=138157


© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??