Неми силуети
Нощ замъка обгръща,
изпод облаци
луната е провесила коси,
призрачните сенки на бръшляна
пълзят по каменни стени...
В прозорец
студена светлина проблясва -
един към друг
плуват неми силуети два,
копнели някога да се прегърнат,
възпирани
от предразсъдъци и суета.
Всяка вечер
луната е свидетел
как се мъчат
да се слеят във един.
Но вятър не може
с вятъра да се прегърне,
както от студена пепел
огън да се разгори.
Сова
тишината наруши…
Провокирано от: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=138157
© Ласка Александрова All rights reserved.
