Ненапита
Живях в сънища дъждовни,
а никак не обичам да сълзя...
Жар бях в мислите греховни,
див огън... В съвести пълзя.
Атрофия на мигове съдбовни,
минали отдавна, незабравени,
ъгловати, островръхи и отровни,
жигосващи... Следи оставени.
Калъпът не успя да побере
ангелските ми крила свалени.
Наказах се за чужди грехове,
един от друг по-несподелени.
Утробата износваше ви рожбите,
търгувахте ги само за мълчание.
Оловно натежаваха оковите...
Лицата - изкривени от страдание.
Ябълката на греха е само плод -
вярвахте в предания лъжливи.
А аз повярвах в това, че е живот...
Мълвят молитва устни пепеливи.
(а)
07.05.2008
(цикъл "Черно перо")
© Анета Саманлиева All rights reserved.
