Деница (Деница Ангелова)
101 221
Nov 7, 2018, 9:56 AM

Ненаситни 

  Poetry
879 4 5



Разкопахме я тази Земя.
Ненаситни за злато. До въглен.
Утре как ще попие дъжда
във гръбнака и́ призрачно стъклен.

Огнен залез, издул се от гняв, 
хвърля мрежи над люта пустиня.
Вятър спъва се луд и болнав,
сбрал във шепите прах-милостиня.

Прегоря плодородната пръст…
и наместо зарити в могили -
без оградка и паметен кръст
ни затварят в бетонни кутии.

Още ражда се всичко със вик,
но в неистови мъки заглъхва.
А Земята камшик след камшик
като жадна кобила издъхва.

Хлипа тежко. Пулсира едва
под стома́нено яка превръзка.
Украсена с хибридни цветя
все по-рядко и мъчно възкръсва.

***
Уж човекът (направен от кал)
диамант е шлифован до блясък.
Но и камъкът би осъзнал,
че е само две щипчици пясък.

© Деница Ангелова All rights reserved.

Произведението е включено в:
Многоцветна
Деница (Деница Ангелова) Деница
Книги
Многоцветна
BGN 10.00
  1436 
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??