Dec 10, 2013, 10:35 PM

Необичан

  Poetry » Love
887 1 14

Необичан


 

 

Нямам много какво да ти дам - 

обичта ми е адски себична.

По-горчива от тъжен роман,

от героите по-неприлична.

 

Не прегръщам. Не ставам в зори.

Ти на мен ще направиш закуска.

Топло мляко не пия, дори

захарта във кафето пропускам.

 

После тръгвам си. Просто така.

Аз не съм и не ще бъда твоя.

Не протягай към мене ръка

и не чакай с цветя на завоя.

 

Нямам нищо какво да ти дам.

Любовта ми е адски себична.

По-добре да си някъде сам,

от това да си с мен. Необичан.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...