Безумно
Рисувам най-последната сълза със радост.
Очите ми са сетен вик към нечие небе.
Кръвта във вените ми сигурно е млада,
но вече не достигат разум, кръст и колене.
В галоп, подгонени от детски глъч,
отиват си от мен и спомени, и настояще.
Аз никога до днес не смогнах и веднъж
да впрегна мисълта си в светло щастие.
Два пътù живот живях. И не наужким.
Единият е мой. А другият - на вас принадлежи.
В моя се страхувам всяка Божа сутрин.
А вашият е свобода. И необмислен стих...
Сега е тъмно утро. Гларусите са пазачи
на всички наши тайни клетви и молби.
И моля се: ако животът ми е още Ваш,
да пиша дълго най-безумния си стих.
© Даниела All rights reserved.
