От цикъла „Любовен триптих”
През синия небесен филистрин
видях очи по-тъмни от Вселени.
Стопирах време, страх оборих
в безупречна себеполемика.
Броих до три и скочих в тях
сред вихъра на светлина узряла,
През разкаяние и плач,и смях
удавих в щастие съзнание и тяло.
Закони и табута ме раняват
и мерки крути ме третират,
без да разбират как чудно ...