Необяснимо

Обичам те безкрайно
и знаеш ти това.
Във онзи ден, когато
ме поиска със слова,
откликнах аз на любовта.
И докосна ми косите,
и лице до мойто приближи.
Усетих сладкия ти, парещ дъх
и после устните ти от сатен -
тъй нежни, леки и омайни,
както всеки е мечтал.
И после дланите си ти
по мен прокара
и безмълвен ме погали по носа.
Очите ти кафеви, в тях потънах,
и притиснахме със теб тела.
Усетих твоето сърце туптящо
до моето да бие в полунощ.
Една целувка още подари ми
и размъти моята глава.

Отдръпна се обаче рязко
и с поглед на ранен елен
ме погледна право във очите,
и си тръгна ти от мен.
                            . . .
                      16.10.2008 г.
                      гр. Велико Търново