Неочаквано
Тя бе щура и дива, с ум ироничен,
не бе срещал такава странна жена,
беше лед, кехлибар, с лица най-различни,
неподправена, цветна природна дъга.
Връхлетя във живота му, преобърна го,
изненадващо бързо взе му ума
и разбърка идеалната подреденост на дните му,
но притихна, срещнала в него мъжа.
Уж бе опитен, зрял и отдавна привикнал
на жените с променящата се суета,
уж отбягваше тяхната ласка, преситен,
а се чувстваше девствен за нея сега.
Този самец, престанал отдавна да чака
от живота подобни красиви неща,
с непозната първичност овладяваше силата И
и се молеше вечно да бъде така.
© Румяна Димитрова All rights reserved.
