Неоформен (на себе си съм непонятен)
От мислене живот не ми остана.
Увяхна всичко в предразсъдъци.
Дори за миг на дявола не хванах
ни рогата, ни тризъбеца.
А прекаления светец разправят,
даже Богу не е драг.
Но аз наивник съм, и продължавам
да губя дните си във мрак.
И пепелно да се разсипвам
с набрали устрем ветрове.
Завихрени от мен измислици,
до невъзможно стръмни върхове.
Удавяне в безкислородните надежди.
(А сам ли късам си крилата?)
Завивам в тъмното болежите
с остатъчните дрипи на душата.
И давя се - дълбоко в себе си.
Разчоплям рани - да кървят.
И мисля дълго... до обсебване.
Без изход ли е моят път?
© Деян Димитров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви много.
И на теб, kity, много. -
Някой навърши трийсет, а?!
Хубави години са и ти го казвам от опит
Честит Рожден Ден, Деяне!!! -
Просто не бъди прекален светец.А на дявола опашката още никой не е хванал.Така че не го мисли-живей!!!
-
И давя се - дълбоко в себе си.
Разчоплям рани - да кървят.
Развълнувана съм от тази изповед!Поздрав, Деян!
-
Много добре те разбирам!!! Но изход винаги има, докато сме живи и здрави, така че...
-
разбира се че не е
може би моментно...
Поздравления! -
Дори за миг на дявола не хванах
ни рогата, ни тризъбеца.
!!!* -
Понякога живота ни предлага задънена улица, но... изход има.
Поздравления!!! -
Няма невъзможни неща, просто си повярвай и лети!
Правиш го, пишейки с душата си! -
Не - полет е!!!
Аплодисменти!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и според мен е по-добре да няма изход
"А там... на края на света... нощта е бяла.
Една безкрайна, тъжна, бяла тишина.
Защото краят... е понякога е начало;
Ала безкраят по закон е самота."
(: