Неоформен (на себе си съм непонятен)
От мислене живот не ми остана.
Увяхна всичко в предразсъдъци.
Дори за миг на дявола не хванах
ни рогата, ни тризъбеца.
А прекаления светец разправят,
даже Богу не е драг.
Но аз наивник съм, и продължавам
да губя дните си във мрак.
И пепелно да се разсипвам
с набрали устрем ветрове.
Завихрени от мен измислици,
до невъзможно стръмни върхове.
Удавяне в безкислородните надежди.
(А сам ли късам си крилата?)
Завивам в тъмното болежите
с остатъчните дрипи на душата.
И давя се - дълбоко в себе си.
Разчоплям рани - да кървят.
И мисля дълго... до обсебване.
Без изход ли е моят път?
© Деян Димитров All rights reserved.
