Гладувал твърде дълго глиста
в коремчето на комуниста.
Решил, че трябва да излезе –
в среда хранителна да влезе.
"Ще търся – мислел си –отплата
в търбуха сит на демократа!
Но как?" – въпросът бил тревожен,
а преходът изглеждал сложен.
Идеи всякакви – вербално.
На дело, шанс един – анално.
Засилил се и... хоп! – улучил –
на политик от класа случил!
Огледал се навред "стратега"
и пак помъчил да избега...
Че комунистът – спри сърце! –
бил с новия... едно лице!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.