Patrizzia (Надежда Ангелова)
2248 18473
May 23, 2024, 8:04 PM

Непомазана 

  Poetry » Phylosophy
188 2 2

По венеца от тръни нехайно разпръсна,
този дъжд диамантите с цвят на дъга.
Сякаш сложи корона на някой възкръснал,
някой там... Не на мен. От преди и сега,

 

варакосвам грижливо пироните криви
с тях усмивката своя  прикрепям дори.
Денем птичка съм волна в небесните ниви,
нощем – пламък в кандилце... Дорде догори.

 

Всяка хула и скръб ги забравям веднага.
Непомазана с купен на черно елей,
свалям тръните, кръста... Напук, но живей,
от различните знаеш – и дяволът бяга...

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??