Nov 13, 2007, 9:32 AM

Непоносимо силно е...

  Poetry » Love
1K 0 14

Полунощно е...
И е лично.
Навън, дъждовни капки вярност
израждат се
от евтино продадени сълзи.

 

Сърцето е...
И е спряло.
Пулсираща е изневярата
в очите на едно заченато,
но абортирано небе.

 

Непоносимо синьо е...
И  е силно.
Предсрочно се изписах,
и мъничко на заем - тежка съм,

 дори за твоето сърце.

 

Самотно е...
И не е за кратко.
Несбъдната разливам се,

чупливо-стенна
в поредно улично лице.

 

Полунощно е!
И  е глухонямо!
Отвътре, днес, душата ми е бял рефрен.
А времето назад е превъртяно
с едно "обичам те ".

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киара All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...