Непостоянство
Напомням навярно на луда стихия
Коси разпилявам, усмивките крия.
Знам как с поглед тъга да отмия
Твоята мъка изтривам с магия!
Гледаш ме с топлата радост в очи
Която смълчана дълго там се тай.
Купуваш цветя в букет подредени
Те като мене увяхват, леко се свели!
Прегръщаш ме дали се надяваш...
Горчивите дни почти заличаваш.
Твоята мъка е студена мъгла
Обгръща очите дори мисълта!
Понасям нещастия за мене ненужни
Натрупвам спомени далечни и чужди.
За незнайни вини все тъжа
Около тебе, скъпи с обич кръжа!
Не искам отвикнах дори да мечтая
Зная, почти съм достигнала края.
Вървя и все ръка ти подавам
С моите чувства тебе спасявам!
Самотна пак ти прощавам с усмивка
Душата излиза с болна въздишка.
Захвърлена в злокобна съдба
Сърцето прошепва " били си добра"!
Пътуваш в мисли неясни отнесен
От вятър горещ отново понесен.
Далече, далече пътуваш с тях
Гладуваш изпитваш любовния грях!
През мъжкото рамо поглеждаш
Поглед виновен леко си свеждаш.
Аз ли съм твоята любима жена?
Объркани чувства търсиш вина!
Неистово искам днес да заплача
Любов наранена отново ще влача.
Самотата жестоко превива умът
В моите сезони приижда студът!
Оставям на релсите цвете да чака...
Поглеждам далече в тъмното в мрака.
Как сенки се губят по две
Останах с тъжни, самотни ръце!
© Мария Николова All rights reserved.
