Jan 11, 2007, 2:59 PM

Непотребна

  Poetry
674 0 2
Тялом си близо до мен,а духом-далече,
днес си тук,утре няма да те има вече.
Докосвам те в тъмнината непрогледна,
но зная,че за тебе съм непотребна!

Защо са ми красиви очи и лице,
защо трепка от любов моето сърце,
щом ти не забелязваш,сляп си за това
и към мен си безразличен ти сега.

Когато съм в ръцете ти времето лети,
ти цяла ме изгаряш,сърцето ми тупти,
после се обличаш и си тръгваш отегчен,
от мене пренаситен и някак уморен.

Трябва да спра да си причинявам това,
трябва да те пусна да си идеш в нощта.
И щом ме потърсиш да не се съглася
още една вечер с тебе да споделя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Насето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...