Feb 17, 2022, 1:29 PM

Непознат?

  Poetry
784 2 3

Недей наднича в тайния ми шкаф -
там скрил съм другото си аз,
прикрито от света лукав
сред мислите на вътрешния глас.

 

О, моля те, недей наднича!
Така приятно съм се скрил
от манифестите на кича
в житейския ни водевил.

 

Надничаш? Рискът си е твой!
Бездруго вече ме разкри.
Не съм велик, не съм герой,
а само купчина мечти.

 

Ела, намерил съм ти място,
на скришно поседни до мен,
но казвам, нека да е ясно,
тук всеки е разобличен.

 

Наместваме се непохватно
и гледаме забързания свят.
А чувството е тъй приятно
щом опознаем непознат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...