Непозната
Непозната
Създадох свят и с музика го осветих.
Научих го да разговаря – с тишина не го смутих.
Изписвайки лъжовен стих,
косите на живота неусетно посребрих.
Не знам какво... дали на себе си простих?
Пилея спомените си в дъгата между двата свята.
Щом свършат - ще си тръгна - непозната.
Не ме помни. Понякога оковите са чувство,
а пръстите се уморяват да творят изкуство.
Полегне ли душата ти в далечната постеля,
не се надявай на вината - тя теб едва ли ще застреля.
Разхождай се по сцените на чужди светове
и ако прегръщаш някой, протегни му длани две.
Не го потупвай по гърба, почувстваш ли, че е изгубен
и не лъжи сърцето му, ако в раздялата си влюбен.
..........
Пилея спомените си в дъгата между двата свята.
Щом свършат, ще си тръгна- непозната.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря, Ласка!
