Непозната
Създадох свят и с музика го осветих.
Научих го да разговаря – с тишина не го смутих.
Изписвайки лъжовен стих,
косите на живота неусетно посребрих.
Не знам какво... дали на себе си простих?
Пилея спомените си в дъгата между двата свята.
Щом свършат - ще си тръгна - непозната.
Не ме помни. Понякога оковите са чувство,
а пръстите се уморяват да творят изкуство.
Полегне ли душата ти в далечната постеля,
не се надявай на вината - тя теб едва ли ще застреля. ...