Apr 19, 2008, 8:45 AM

Непознати

  Poetry
743 0 0

          Непознати

 

До вчера бяхме непознати

Дори не знаехме дали съществуваме

 

А ето - днес сме приятели

 

И как така се питам аз

Приятели

 

Запозна ни общата позната

Препрати ни за да се забавляваме ли или

И аз не знам защо

 

Но ето, че

Отново друга позната ни свърза

А ето и годините ни се завъртяха

Припомнихме си дори и ученицеските дни

 

А пристъпвахме със бавни стъпки

Плахо един към друг

И на края на нашия разговор

Цветя ти подари ми

 

Аз усмихнах ти се благо

А ти целувка подари ми

 

Казах ти

Внимавай, че още духът ми е лудешки

 

И така за размисъл

Остави ме да бъда цяла вечер

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...