Sep 21, 2011, 1:22 PM

Непреходно 

  Poetry
585 0 11



Брезите намятат

кехлибарени шалове,

нетърпеливо,

слънцето бърза към теб.

Под стрехите,

гнезда лястовичи немеят,

есенен вятър

тихо свири зимен сонет.

Скоро

безлистна ще остане гората

и за топлите дни

врабци ще напомнят

с бърборещ рефрен.

 

Но за мен е непреходно лято -

очите ми крият

уютните глас и усмивка,

а ръцете ми помнят чертите

на най-свидния лик.

 

 

 


© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??