Jul 13, 2008, 10:38 AM

Непрежалено 

  Poetry » Love
529 0 12
А беше само връх от непокорните...
Отдолу бИло мълчешком притихва.

Незнайно как си въздух ненамерен,
а уж нехайно, земно ми нашепваш.
Уж беше само влюбване и нищо друго,
и ударите от любов измислени,
цигулката провлачена... и  пръстена,
как, как да зачертая лятото в душите ни?
... И нищото, и влюбването не изчезват,
и нощите от святкащи светулки,
усмивката и светлината на Луната,
а птици непокорно пак летят, летят.

Отдолу болката се вля в несвяст с тъгата,
като не бил, прежален миг от вечен бяг.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??