Непрежалено
А беше само връх от непокорните...
Отдолу бИло мълчешком притихва.
Незнайно как си въздух ненамерен,
а уж нехайно, земно ми нашепваш.
Уж беше само влюбване и нищо друго,
и ударите от любов измислени,
цигулката провлачена... и пръстена,
как, как да зачертая лятото в душите ни?
... И нищото, и влюбването не изчезват,
и нощите от святкащи светулки,
усмивката и светлината на Луната,
а птици непокорно пак летят, летят.
Отдолу болката се вля в несвяст с тъгата,
като не бил, прежален миг от вечен бяг.
Отдолу бИло мълчешком притихва.
Незнайно как си въздух ненамерен,
а уж нехайно, земно ми нашепваш.
Уж беше само влюбване и нищо друго,
и ударите от любов измислени,
цигулката провлачена... и пръстена,
как, как да зачертая лятото в душите ни?
... И нищото, и влюбването не изчезват,
и нощите от святкащи светулки,
усмивката и светлината на Луната,
а птици непокорно пак летят, летят.
Отдолу болката се вля в несвяст с тъгата,
като не бил, прежален миг от вечен бяг.
© Мариола Томова All rights reserved.
