Неприказно за двама
Животът не е приказка,
от мъка често хлябът ни горчи.
Стои, не мръдва тиквата,
а феята изпуснах от очи.
Но шанс не дава времето
за сълзи, драми, ни за суета.
Сами да яхнем стремето
на своята изменчива съдба.
Ти посвири с китарата,
а аз пък боб за двама ще сваря.
А любовта ни, старата,
да проговори вместо нас в нощта.
И тихичко да помълчим -
виж, греят горе ярко пак звезди.
Почти е приказка на Грим,
луната даже повече блести...
Животът не е приказка,
но нека я напишем с теб сами -
с едно начало приказно,
което двамата ще сътворим.
© Цвети Йорданова All rights reserved.
