Изгонена_от_Рая (Ава)
25 40
Nov 17, 2007, 8:50 PM

НЕпървороден грях 

  Poetry » Love
1206 0 5

Родих се аз и сякаш сторих грях.

Бях изпълнена с любов и топлина,

със звезди в очите и с искрен смях,

прогонвах демоните на нощта.

 

Но почерниха се скоро детските мечти,

отне ми някой закрилата и любовта

и в сълзи превърнаха се белите звезди,

празен беше столът на героя мой-баща.

 

Не ми казвайте, че е съдба!

Не го приемам и още се бунтувам.

Нима смисълът на живота е да съм сама?

Отказвам в ъгъла примирена да кротувам!

 

А сега, когато любовта се появи

и с целувките си заличава бремето,

отново върнаха се моите мечти,

а вие искате и нея да ми вземете!

 

Та нали живот ми подарихте?

А чрез него ме разделяте с любимите.

Кажете ми къде ги скрихте?

Можете подаръка обратно да си вземете...!

© Ава All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??