Неразбрана болка
963
0
2
Защо живея? За какво копнея?
Дори и аз не знам това!
Накъде бягах? Дали избягах?
Падна сълза на моята ръка!
Не знам какво искам
и за какво се боря.
И като не го постигам
за втори шанс се моля.
Колко комично е това
сам себе си да раниш!
Колко трагично е онова,
с нещастие да се дариш.
Спрях да пиша. Вече пуша.
Преди и сега в душата е суша.
Разлика няма в таз' душа.
Мога спокойно да я погреба.
От раните и разрухата боли.
Дори пепелта от сърцето гори.
Нищо не остана в моя проклет живот.
Аз съм програмиран безчувствен робот.
© Добрин Колев All rights reserved.
!!!!
