Неразбрано!
Отрицание, пропито
с плиткодумство...
Отхапваща себичност
на каменна ръка,
по-сляпа
от незначеща вторичност...
Боли цинично
и незряло...
До вкоренялост е нелепо!
И намеците -
блудкаво безвкусни,
вгорчени от пихтиеста лъжа...
Съшити без конци
от лустро,
до обредност браздят...
Безмислици обременени...
крещящи от безличие слова!
Беснеещо и пусто...
Непотребно!
Във мамеща прегръдка
същността...
Прокълнати стенания
неканени...
В привидност е заспала пепелта.
Разровена от длани без остатък...
Кръстосващите бесове
в нощта...
Плътта бичуват озверели...
Родени в липси грехове,
насилници на сляпа вяра...
Със кръв белязали криле,
откършени
с недъгавата мяра...
Изпросеното заблуждение,
кому потребно би било!?
Покълнало в безплодие...
спасение...
© Деси Инджева All rights reserved.
