Нереално
По нелогични пътища
търсих те!
Все към теб вървях.
Сънувах, че живея,
без тебе празен бях.
След куп заблуди,
грешки,
потънали мечти...
Съдбата си човешка,
открих в твоите очи!
В живота нереален,
реален спомен се яви.
За минали животи,
любови и лъжи!
И една усмивка детска,
наивна и добра,
чрез нея, да се срещнем,
ти ми обеща!
© Живко Делчев All rights reserved. ✍️ No AI Used