Толкова те търсих ,
по цялата Земя ,
не те намерих
затова те измислих
и описах в стих .
Нежен като
утринна роса ,
страстен като
жътвен огън .
Романтичен и
влюбен в мен
и Луната.
Еднакво мъж
и прекрасен ефирен
момък .
Нероден,
а създаден от любовта
и мислите ми .
И мой ,
и ничий.
Не принц,
не Бог,
божествен
и различен.
Обичащ.
© Jivka Koleva All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
