(Ще си запаля, прощавай - не го броя за порок.
Нека е вредно - остава ми малко до крайния срок)
Двеста и двайсет години скрита в черупка бях.
Чаках оттук да минеш, да ти поискам хляб.
Беше убийствена скука, задух и самота -
ореховата черупка кой ли не взе в ръка.
Но не споделяха хляба, виното и меда -
искаха моята младост (а аз - да не съм сама).
После внезапно тръгваха - поглед, кратка целувка.
Пясъци дълго запълваха стари следи от обувки.
Понякога просто се скривах в ореховата броня -
дълго във нея се свивах, докато ги прогоня... ...