Нервното в нощта
/всички случайни съвпадения са прицелни/
Май…
Люляк…
Бира…
Водопади любов,
водопади наливна…
Две поетеси от смях се заливат –
сред глициниите
метнали мрежи,
лов на италианци откриват –
и се оглежат…
С Надежда…
Бирата пени се,
Прелива –
наблизо поет друг заспива.
Вдигнал е пак самолета…
И що?
Сал баба
оптимистично крета…
А майсторицата
на италианото
разпява пияно пианото –
На изток – слънчев шар.
разнозар ранрозар
стяга куфар -
Рио де Луднейрото
да превърне в нервното.
А от мене пиво
вече май прелива.
Минавам на уиски.
Но писалка стискам…
© Георги Коновски All rights reserved.
по-спокойно излияние скоро не бях чела... не си падам и аз по сложни питиета, но щом ти се е отворила глътка - ето ти една шепа фастъци със шушулки; не наръсиш ли шлюпки навсякъде, все едно не ти е вървяла приказката 
