Jan 1, 2014, 9:46 PM

Несебър

776 0 0

Несебър

 

Когато слънцето издъхва над Несебър

и чайките кръжат над огнения му покой,

градът не стихва, а е все по-щедър

към своето движение на пчелен рой.

 

Морето притихнало сякаш покрито е

с пелерина на залез от сетни лъчи.

Бреговете са пусти, дори страховито е

в безлюдна им шир да впериш очи...

 

А нощта настъпателна взема превес

и по нейния шатр изгряват звезди,

а по силуета далечен, на планински отвес,

заревото пламтящо почти не блести...

 

Ала ликува на талази народът,

бушува като кръв на язвена лъвица.

И по тесните вени на хода

не спира за миг, в монотонна редица.

 

Не спира за миг, а слънцето грееше...

Не спира за миг да загледа нощта,

как неистово залезът тлееше,

но у народа, уви, не остави следа...

 

... и звездите са звезди, а хората са хора... Докога?!...

 

2012 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...