Jan 1, 2014, 9:46 PM

Несебър 

  Poetry » Phylosophy
647 0 0
Несебър
Когато слънцето издъхва над Несебър
и чайките кръжат над огнения му покой,
градът не стихва, а е все по-щедър
към своето движение на пчелен рой.
Морето притихнало сякаш покрито е
с пелерина на залез от сетни лъчи.
Бреговете са пусти, дори страховито е
в безлюдна им шир да впериш очи...
А нощта настъпателна взема превес
и по нейния шатр изгряват звезди,
а по силуета далечен, на планински отвес, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Петров All rights reserved.

Random works
: ??:??