Нещастник

Иска ми се да те мразя,

за да спре да ме боли,

но не мога да поправя 

колко много значиш ти.

Колко много те обичах,

колко много ме рани.

Колко себе си обричах

на вина и на сълзи.

Как когато ме погледнеш

ме изпълваш с бъркотия.

Как не можеш да прогледнеш

и ме свързваш с мръсотия.

Мислех, че си специален –

оказа се момче поредно.

Да се влюбя във нещастник –

това ми беше за последно…