Oct 28, 2016, 1:22 PM

Нещо 

  Poetry » Other
540 0 4
Уморено е слънцето от толкова изгреви.
Почива сега, завито със облаци.
Вместо лъчи, от небето на пухкави снопове
падат мъгли и е мрачно до втръсване.
В ден като този, когато е тъжно,
когато не виждаш пролука в тунела,
изведнъж - тихо, но силно - Нещо потръгва,
руши тъмнината, невидимо, смело.
И гледаш как хората, свили се в себе си,
отключват вратите, тупат килимите.
Мъжете обличат си ризите, белите,
С рокли се гиздят жените. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??