28.10.2016 г., 13:22 ч.

Нещо 

  Поезия » Друга
532 0 4
Уморено е слънцето от толкова изгреви.
Почива сега, завито със облаци.
Вместо лъчи, от небето на пухкави снопове
падат мъгли и е мрачно до втръсване.
В ден като този, когато е тъжно,
когато не виждаш пролука в тунела,
изведнъж - тихо, но силно - Нещо потръгва,
руши тъмнината, невидимо, смело.
И гледаш как хората, свили се в себе си,
отключват вратите, тупат килимите.
Мъжете обличат си ризите, белите,
С рокли се гиздят жените. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??