тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
Feb 6, 2008, 11:31 AM

Нещо

  Poetry » Civic
788 0 10
Искаш нещо, с отчаяно усещане за впримченост
и знания откриваш случайно, като нещо втренчено,
където тихо да прогледнеш или с вик да ослепееш,
където светлини ридаят, без обич и не смеят
да викнат: - Звезди, обречено увиснали във въздуха,
от сън, без страх при хората слезнете, на Земята,
безмълвно погалете ясни мисли, те за Слънце съмнаха
и кръв във жилите кипнете - нещата  си въздъхнаха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0